Едностранен договор, както подсказва името, е договор, в който задължението на едната страна тепърва ще се изпълнява. Като срещу, Двустранен договор е договорът, по който се дължи задължението на двете страни.
Договорите са свързани с правоприлагането, в смисъл, че ако споразумението има правоприложимост, те се считат за договор, докато, ако липсват същите, те не са нищо повече от споразумение. Сега въз основа на изпълнението договорите са разделени на две категории, т.е. Изпълнен договор и Изпълнителен договор.
Изпълнен договор е договорът, в който страните по договора са изпълнили своята част или задължение и не остава нищо за изпълнение. В тези договори възнаграждението е действието или неустойката, които когато бъдат завършени или съобщени, тогава договорът се казва изпълнен.
От друга страна, договор за изпълнение е договор, по който задължението на страните все още не е изпълнено. Разглеждането в тези споразумения е съответното обещание или задължение. Изпълнителният договор допълнително се подразделя на едностранна и двустранна.
Основа за сравнение | Едностранен договор | Двустранен договор |
---|---|---|
значение | Едностранният договор е договорът, при който само една страна трябва да изпълни обещанието или задължението. | Двустранният договор е този, при който страните по договора се ангажират да изпълнят съответното си задължение или обещание. |
разглеждане | Изпълнен | изпълнително |
обещание | един | взаимен |
Правен ефект | Само една страна е юридически обвързана. | И двете страни са правно обвързани. |
Едностранният договор се казва едностранен договор, при който само една страна трябва да изпълни своята част, като същевременно формира договора, тъй като другата страна вече е изпълнила своята част, в момента на договора или преди неговото създаване. В този договор обещателят вече е изпълнил своето задължение или задължение, а задължението на другата страна е неизпълнено.
При този вид договор обещателят дава обещание на всеки, който предприема или извършва дейността, предвидена в самата оферта. Следователно няма взаимно взаимно обещание между двете страни. Трябва да се отбележи, че срокът, за който е валиден договорът, трябва да бъде определен.
Двустранният договор е двустранен договор, при който двете страни по договора все още не са изпълнили своята част, към момента на сключване на договора.
Договорът съществува, когато страните по договора дават взаимни взаимни обещания, които изискват изпълнение или неизпълнение на деяние. Следователно и двете страни са обещаващи, както и обещани. Ангажиментът, поет от една страна, действа като подходящо съображение за обещанието, дадено от друга страна.
Разликата между едностранния и двустранния договор е дадена по-долу:
Едностранен договор
Двустранен договор
В заключение, едностранният договор е този, при който едната страна прави предложение като цяло, а другата страна, приема същото, като изпълнява посочените условия. Напротив, двустранните договори са договорът, при който двете страни обещават да направят нещо, което остава непълно, когато договорът влиза в сила.